Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПТИЦАТА
web
На Красимира Обретенова
Ще си тръгна някой ден от дома
тиха, спокойна и мила.
Ще целуна вратата, през която хубостта ми е минала,
ще целуна леглото, изгубило своите вълшебства,
ще целуна и въздуха, който са дишали моите верни мъже...
Нека само светът да престане да дрънка оръжие,
синовете ми нека да правят любов, не войни,
и нека децата ми още да вярват във вълшебната фея,
както в мама съм вярвала аз.
Ще си тръгна някой ден от дома
като птица, за малко поспряла в земята човешка,
ще разтворя вратата небесна с крила
и ще литна в безкрая.
© Сашо Серафимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2007, № 4 (89)
|