МЕЧТАТЕЛЯТ

web

Ще се върна някой ден у дома
тих, спокоен и мил.
Ще целуна вратата, през която са минали дните ми,
ще целуна леглото, където съм се повторил,
ще целуна и въздуха, който жена ми е дишала.
Нека само дъждът не престава да мие света,
нека само да светнат пътеките хорски,
и нека децата ми вярват в доброто начало на татко си,
както някога вярвах и аз.

Ще се върна някой ден у дома
като старо корито, преминало сто океана,
ще напълня лулата със всичките свои мечти
и на прага ще я запаля.

© Сашо Серафимов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2007, № 4 (89)