* * *

web

На Е.

Взехме душ.

В родното кафе [с изкуствени цветя,
с изкуствена камина] пробвахме бяло
                вино с акула.
Опрени на перилата,
погледнахме в космоса.
                Ще се начишкат
дъртофелите
в киберпространството, знаехме.
Има пилотен проект
                да няма подпори,
телемостовете им поддават,
трасетата им. Спукан корпус, да.
Виртуалната любов на двама млади
телепати
               надделя. О, да.
Тихомълком запрелиствах сградите.
С дебели като булеварди
                пръсти
протегнах лъст към теб.
                Теб много,
такова... те обичам. Дойдоха
твоите
закономерни устни,
                твоят
слънчевокопринен
поглед.
Звучеше хубава жена в хаус
                ремикс. Ти
полетя
руса и постигната,
                аз...
                сред житата ти
и аз пътувах, такова... полетях.
Сърцата ни
все още рохки
                бяха. Изписани
от клиниката
на разсъдъка си
                хакери
бяхме, бавни
                без грам,
без никакви
халюцинативни корекции.
                Океанските недра
израстваха
в Сагармата.
Полиметална сплав за киборги
                станахме.
Телекомуникационна плетка.
                Игра
в мрежа 2.

© Стоил Рошкев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2004, № 6 (55)