* * *

web | Ток

Уаааа, викам, скачам, изхабявам се от взиране в драстичния пейзаж на клаксоните и тролеите по Цариградското задъхано шосе. Психари с виснали ченета, секнати от анорексия в кръста и спаружени гевреци, срещу телефоните на апатичния университет, надъвкват розите и вестниците до преяждане. Прогизнали павета, глътнали калта от гумите, лъщят несвойствено за: (да речем например) обиците на подхлъзнал се от нарцисизъм във витрините гъзар. Началото на зимата. Потънал си до веждите в шишето на спасителните от реалността студентски празници, с опушени от треволяк апартаменти и души. На Банско, на Тинтява, на Луната или вкъщи с телевизора - танцувате дезодорантно, неподвластни на депресията. А любовта е сгъната ракетка от омацаната с пица подвързия на учебник по литература. Замахни и гръмотевично я запрати в замръзналото седмо рилско езеро, да се превърне в корабче. Да плува и да тананика Doors. На борда всичките класици правят ревностен обмен с валута и въздишките от София. Но пък Дебелянов не издържа, хвърля се спонтанно във водата и премръзнал, зъзнейки, достига до брега. Наместо фонокарта пъха удължено ксерокопие на езика си в изникналия по случайност до една кошара в планината телефон. Звъни ти и съвсем по свойски, безпричинно, измърморва: "Много те обичам......... (еди коя си)*, силно убеден, че най-последното в живота му (преди целувката с лавината от близкия връх), е сочното послание на приятел - негов скъп приятел и колекционер на антикварни сънища - живял в последния, ала несбъднал се все още кадър на изщракания двайсти век.

Стоил Рошкев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2004
Стоил Рошкев. Ток. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Стоил Рошкев. Ток. София, 1997.