ПОЕТИТЕ НЕ СА ТОВА

web | Ток

Поетите на са слаботелесни
и самовглъбени съзерцатели на люляци.
Не са потулили се сомнамбули,
хаотични личности,
зациклили пикльовци,
перколясали бели лястовици или
нагли баби яги
с нацупени дупета.

Поетите не са това.

Един поет
не е сатир с раирано сако, нито
реинкарнирано карначе от канарчета,
не е опустошена мишена,
разнебитен изтребител
или покъртителна картина
на бесни песове
със съсипани слипове
и мърляви зурли.

Поетите не са това.

Поетите ангажименти на поетите към
човечеството
вентилират въздуха
в задушните конюшни
на подсъдните ви предразсъдъци,
че поетът
е угоен гений - очебийно
самонадеяно добиче,
тантурест гуру или
тромав трамвай,
на който още сутринта
му е загаснал тока.

Поетите не са това.

Поетите се раждат в
матови отблясъци сред
ласкаво-прасковите
градини на Сътворението
с езикови тикове и
рогови прерогативи
да бодат слушателите си чрез
лавинни обвинения,
свирепи реплики и
сюрреалистични сюрпризи
от типа на този, че
запокитените китки
зад гробищата не са само цветя,
но и ръце.

Те събуват
табутата, защото
не са роби на никакви фобии,
философии,
видиотени видеотеки,
прокиснали мисли
и болнави навици.

Поетите не са това.

Но кой знае какво са поетите?

Може би и току-що изброеното за тях
да не е вярно,
а поетите да са това,
което споменахме, че не са.
Или обратното.

Със сигурност обаче те са
боровинкови светкавици,
гърмящи цял живот
в градините на Сътворението.
Гърмящи себе си и другите.
Сред плътни тътени
и мълнии прокълнати,
сред безметежно наслаждение
цял живот гърмят
поетите уханно -
като боровинкови светкавици.

Поетите
не са
това.

Стоил Рошкев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2004
Стоил Рошкев. Ток. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Стоил Рошкев. Ток. София, 1997.