СЛОВОТО

Стоил Рошкев

web

Цялата "наша" Слънчева система, както знаем, се завърта около центъра на галактиката ни за около 250 милиона години - толкова трае 1 галактическа година. Колко ли трае 1 галактическа година в "Сомбреро"*? Обаче 1 Меркуриева година пък е само 88 дни. Т.е. планетата Меркурий, която е най-близо до звездата ни, я обикаля за 88 наши (земни) дни. Хе. Колко е условно всичко... Апропо, в Битие, като пише: "Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един", този "ден един" Земен ли е или Меркуриев? А може би е галактически? Но Сомбрерово галактически или Млечно-пътево галактически (каква тавтология - думата галактика идва от гръцкото "млечен" :)? Просто питам. Нали имам все пак право да питам? Или нямам право? Замислиш ли се, нас ни няма. Къде сме ние всъщност? Тук?! Къде е това "тук"? Много ясно, че всичко, което се изрича [артикулира] от докарания до това състояние на нашата еволюция говорен апарат, е т.нар. "мит", "заклинание". Сякаш като се каже [изговори] едно нещо и вече - е! Никакви идеологии, никакви названия няма впрочем! Но те ни трябват, за да не се разпадне конструкцията; квазисмисълът на живота ни; волята ни за власт; изборът ни... Сами се залъгваме [самозалъгваме], в противен случай ще излезем от контекста, от словото. Може би словото е затвор. "В начало беше Словото..." започва "От Иоана свето Евангелие". Сиреч - нали имам право да перифразирам - В начало беше Затворът,и Затворът беше у Бога, и Бог беше Затворът... Но ако липсваше затворът, дали пък нямаше да полудеем? Въобще, за да оцелеят от факта, че всичко е еднакво с всичко, хората започнали да слагат прегради. С цел да овладеят определено количество територия са наченали разделението [Divide et impera]. И значи, спогодили се - оттук-дотук е "жена със съмнителна репутация", оттук-дотук е "порядъчна дама", оттук-дотук е "любов", оттук-дотук е "квартал". Но това не значи, че границите не са плаващи. При едно условие обаче! Границите не са плаващи, пък и нищо не е веднъж завинаги константно назовано и зазидано за силните, за тези, които навреме са присвоили правото да наричат. Силните и главно силните могат да местят колчетата. Докато те имат право да разширяват и стесняват понятията "свобода", "тероризъм", слабите нямат това право. Основно за слабите нещата са непоклатими. В случай че някой слаб "без гръб" - бил той писател, общественик - се опита да мести колчетата, веднага предизвиква раздразнение, бива замерян с названия тип "литературен държавен враг номер едно", както, да речем, е конципирана лауреатката на тазгодишния Нобел за литература Елфриде Йелинек. Нарекли я разрушителка на митовете за природа, жена, душа, родина и т.н., и т.н. Наистина ние сме култивирали едно малко архипелагче - едно нищо от многото (или от малкото)? Всъщност няма малко-голямо. Например избираш си едната част: Малко - противоположността му не е задължително Голямо, но и По-малко, Още по-малко, По-малко от малкото. Или на Бог не задължително дявол, но и "Пà Бог", "Още пà Бог", "Пà Бог от бога", "Пà Бог и от пà бога от бога" и т.н. Но, за да ни е лесно, опростяваме. В противен случай се губим. Нашият рай е един от многото възможни райове и т.н. до безкрай. Туйто. Инак, да, всичко е условно - и името Земя, и името Слънце, и името Бог, и името Цар, и името Отечество, и името Свят, и името Звезда, и името Затвор, и името Начало, и името Слово и т.н. до край, макар че и Край няма, както и Начало няма. И това, което го наричаме Край, го няма... И самото Няма го няма. И самото: "Няма го няма" го няма... "Нас ни няма" и "Нас ни има" е едно и също. Всичко е условност. Всичко е едно и също. Не е ли? Правилно - не е! "Е!" и "Не е!" е едно и също. Всичко е еднакво с всичко, май. Поне така мисля. Засега. Съзнанието ми е прекалено ограничено, за да осъзнае... Пък и кой знае колко несъзнавани вмешателства [инсталации] са ми привнесени. Защо обаче, чудя се, все по-малко хора напоследък гласуват? Може би, защото виждат, че в политиката преобладава словото, словото. И пак думите. Кой бе забелязал, че няма осъдени политици за неизпълнени обещания, тъй като свободата на словото е гарантирана по закон. Всеки може да обещава каквото си поиска. И вярно, ако в политиката не преобладаваха думите, защо няма политици-жестомимици, които да действат, такива? Явно най-големият бизнес на този свят са думите, най големят бизнес на този свят е словото. Представяте ли си влиятелен политик, държавник, пастор - жестомимик? И аз така, не си представям. Значи не действието, а словото е водещата концепция... Или може би така е само в определени точки на 3-ата планета?

© Стоил Рошкев
=============================
© Електронно списание LiterNet 16.11.2004, № 11 (60)