* * *

web

На С.

Щял съм
бил да съм се заслужавал
            ако най-луксозният й
тембър
избуява винаги
в любовната ми плънка
            пак и пак сред
заревото на отмалата, а тя
е тук и сетне тук,
но никога преди това
            не е
отсъстваща от култа ми,
с делфините си,
            с фабулата си,
с кафето си и със стартиралите
устни, колкото
сподирили ме в пулса,
            щом й хрумна,
толкова и сладки
като
акомпанимент,
            прецизни
сякаш
            пяна от
кайсиеви
вселени, фини,
цъфнали в приветливост
            и в елегантност,
та да си
наваксвам пипето като
            ги слушам
смаяно заничащ
регионите на тялото й как
развиделяват сънищата ми,
            така че
тя, повтаряйки очите си, съм
ведър и, о, да,
божурест, с разточителни
прегръдки
            пъплещ
към лазурния ни
бряг на календарите.

© Стоил Рошкев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.07.2004, № 7 (56)