Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ФЕНКИ

(пиеса в 5 действия)

Седмошколци*

web

ПРЕЗЕНТАЦИЯ

Започва презентация на фона на песента "Фенки, фенки" от Мишо Шамара - симфонична кавърверсия и оригинал.

Мартина: В пиесата "Фенки" ще ви представим гледните точки на две футболни запалянки и техните мнения за живота и футбола. А дори и за проблемите им в училище.

Идеята за "Фенки" идва от пиесата "Фенове" на Елин Рахнев (сценарий) и Иглика Трифонова (режисура). Куражът да я направим пък идва от часовете ни по литература в задължителноизбираема подготовка.

Авторство и изпълнение: Мариана Радкова, Петя Петрова и аз, Мартина Теодосиева от ХІІ "ж" клас на 7 СОУ "Св. Седмочисленици".

Приятно гледане.

Песента зазвучава по-силно.

 

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Музиката продължава да звучи, но вече заглъхва.

Излиза Мартина, обявява ремарката с кинаджийска клапа в ръце (като за 1-ви дубъл!) и бързо напуска сцената.

Мартина: Първо действие. (Удар с клапата.) У дома!

Двете фенки седят в спяща поза на столове, върху които са преметнати шаловете на Л-С и Б-рия (при Петя) и на ЦСКА и Б-рия (при Мариана).

Първа се събужда Петя. Поглежда как е времето навън, протяга се, прозява се и казва:

Петя: Какъв хубав ден... Само за победи!

След това взима телефона и звъни на Мариана, за да се уговорят за мача България-Андора.

Телефонът звъни. Мариана се събужда малко объркана и казва:

Мариана: У-у-уф, пак тоя будилник!

Следва диалог по телефона:

Петя: Хей, Мариана! Спиш ли?

Мариана: М-м-м, да.

Петя: Ами събуди се, де-е-е!

Мариана: Кой е?

Петя: Днес е важен ден! Нали ще ходим на мач?

Мариана: Какъв ден? Какъв мач? Кой ще ходи? А-а-а... Петя, ти ли си? Казвай!

Петя: Днес на Националния е мачът България-Андора! Квалификация за Евро-2007 в Португалия!

Лошото е, че съвпада с даскало. Аз обаче взех билети, така че трябва да измислим нещо да послъжем, защото не ми се бяга и днеска... Пак ще пропусна часовете по литература, а аз нищо не разбирам там...

Мариана: Споко, имаме и математика, а аз съм супер зле. Така че сме квит!

Оф, май ще трябва да си обясним това-онова... Хайде да се видим в училищната библиотека преди часовете и ще се разберем!

Петя: Добре, аз ще ти реша задачите за прав кръгов пресечен конус, а ти ще ми напишеш литературноинтерпретативното съчинение... за утопия и реалност в поезията на..., а бе как се казваше оня с едното око...

Мариана: О.K., става!

Затварят телефоните. Мариана също се изправя, поглежда през прозореца, протяга се, прозява се и одобрява времето навън.

След това и двете поглеждат към столовете с фенските шалчета. Някъде там, разхвърляни наоколо, са и учебниците по математика (за Мариана) и по литература (за Петя).

Мариана хваща учебника по математика, а Петя посяга към шала на Л-С (зазвучава левскарският химн!) и няколко минути се чуди дали да го вземе. И двете слагат предметите в раниците си. След това Петя хваща учебника по литература, а Мариана посяга към шала на ЦСКА (зазвучава цесекарският химн!) и също се чуди дали да го вземе. После и двете прибират нещата в раниците си. Накрая грабват шалчетата на Б-рия (зазвучава националният химн, но с DJ ефект!) и стоят в двоумение дали да ги сложат в раниците, или да ги увият около вратовете си.

Следва пантомима на фона на звук от птичи песни: приготвяне в синхрон за излизане от къщи - двете се гледат една-друга като в огледало, решат се, усмихват се и премятат българските шалчета на вратовете си.

 

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Излиза Мартина със "зубърски" очила и сак с книги, които изсипва на земята. Обявява ремарката, удряйки клапата два пъти, и напуска сцената.

Мартина: Второ действие. (Двойно потропване.) В училищната библиотека!

Двете фенки седят на пода, разлистват тетрадките си и пишат. Около тях на земята са натрупани много книги - дебели и с твърди корици.

Мариана: Ей, к'ъв сладур беше оня само, а? Видя ли го пред кабинета по информатика?

Петя: Оф-ф, стига с тия момчета! Не мога да ги гледам!

Мариана: Не че ги обичам, ама им се кефя. (Кратка пауза.) Ама само к’ви очи имаше... И като ме погледна с тия големи сини очи... (Въздишка.) Направо...

Петя я прекъсва:

Петя: Престани да говориш глупости! Та той въобще не те погледна!

Мариана: (Ядосано.) Не е вярно, погледна ме, право в мен!

Петя: Я не си въобразявай! Той гледаше в оная русичката мацка с късата поличка с големите...

Мариана: Не е вярно! Ти нищо не разбираш от момчета!

Петя: К’во да им разбирам на тия глупави същества, които гледат само в деколтето и късата пола?

Мариана: Не говори така, де, това им е в природата.

Петя: А-ха... Добре, че не се занимавам с тях!

Мариана: Айде-айде, ще те видим скоро и тебе, като се зажалваш.

Петя: Аз ли? Никога! (Решително, даже с преиграване.)

Кратко мълчание, в което двете фенки се занимават с ученическите си задачки.

Петя: Сега трябва да си измислим алиби!

Мариана: Казвай нещо!

Петя: Ами-и-и... ще ходим... някъде... и-и-и... не можем... А бе, трябва да ни освободят, защото... Защото трябва!

Мариана: Страшно си убедителна, да знаеш! Като го чуят това, веднага ще ни освободят и ще ни изпратят с почести.

Петя: Ами, измисли ти нещо де, като толкова знаеш!

Мариана: Добре. Ще ходим...някъде...и-и-и... няма да можем да останем в часовете, защото... Защото ще ходим да подкрепяме националите и ние сме им нужни, за да могат да победят тия... какви бяха... андорци.

Петя: Да бе, ти си още по-убедителна! Като го изтърсиш това пред госпожата, аз съвсем ще го закъсам...Така ще ни пуснат, че даже ще получим начален тласък с двойно ускорение през вратата...

Мариана: Нищо, поне ще стигнем първи на стадиона!

Петя: Ха-ха! (Иронично.) Много ти е весело!

Кратко мълчание.

Петя: Хайде, написа ли ми вече интерпретативното съчинение? Браво бе, даже и с картинки!

Мариана: Ами що не - нали и Екзюпери сам си е илюстровал книжката, и Радичков сам си е рисувал врабчетата, що и ние да не си рисуваме съчиненията?

Петя: Какво ли ще каже Юлия Йорданова, а? (Замислено.)

Мариана: А ти реши ли ми задачите за прав кръгов пресечен конус? Я да видя схемата? Ле-ле, това ако е чертеж, аз съм правилен паралелепипед!

Петя: Че това тука си е конус, не виждаш ли? То така се е родила геометрията - от живописта! Ако ти направи проблем госпожата, извикай ме да й кажа няколко приказки... (Заканващо.)

Мариана кима утвърдително и с радост.

Мариана: Идеално! Хайде сега да ходим и да лъжем благородно...

 

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Излиза Мартина с футболна топка, която оставя на двете фенки. Обявява ремарката, удряйки клапата три пъти, и изчезва от сцената.

Мартина: Трето действие. (Тройно потропване.) В дворчето на 7-мо.

Двете фенки си разцъкват и си лафят.

Петя: Ама как ни пуснаха само, не е истина!

Мариана: Да бе, почваме с победи... (Иронично.) Още толкова отсъствия! Ти си виновна! Трябваше да измислиш нещо пó така... нещо сълзливо... или нещо адски важно... дето и Дочка Видева да се радва, че ни е пуснала.

Петя: Като си толкова умна, защо ти не измисли нещо, а? Нали уж си по художествената измислица!

Мариана: Т’ва не е като математиката, когато искаш да се сетиш. Музата не можеш да я програмираш. Тя е като футболната топка - идва, когато не я чакаш, ама трябва да я пратиш точно там, където трябва. Плюс това да лъжеш на живо, не е като да пишеш...

Петя: Добре де, станалото - станало, отсъствията ни вече са в дневника. Остава само да тръгваме към стадиона и да бъдем истински фенки! Нали така? Защото националите имат нужда от нас - двете, хилядите, които ги подкрепяме с цената на всичко! Защото трябва да се класираме на Евро-финалите! (Вдъхновено.) Като ще влизаме в Европа, нека поне влезем като победители! Нали така?

Мариана: Ние сме the best of the best, както казват андорците! (Екзалтирано.)

Петя: Това не е на андорски, а на английски език, осъзнай се, многознайке! И те са европейци като нас.

Мариана: Така ли? Ами къде тогава се намира тази Андора? Звучи ми като Анадола или не, като Аржентина... А бе има нещо в нея... такова... азиатско не, ами латиноамериканско, не мислиш ли?

Петя: Да бе, няма ли да кажеш, че Андора е в Лапландия! (Присмехулно.)

Мариана: А-а-а, в родината на Дядо Коледа? Ясно защо им викат "футболни джуджета".

Петя: Ох, с твоите фантазии... Нали това е квалификация за Евро-2007 в Португалия! Отиваме на европейска квалификация за европейско първенство в европейска държава... с европеидни футболисти... Да! И Португалия, и България, и Андора се намират в Европа! Но понеже последната е много малка в географско отношение, я наричат държава-джудже. (Поучително.)

Мариана: А в Португалия отглеждат ли портокали, как мислиш?

По едно време нас ни наричаха "бананова република" (зазвучава чалгата "Ах, банана"), ама са сгрешили, щото тука има повече домати (зазвучава чалгата "Тоз’ червен домат"). "Доматена" република с държавен глава Дон Домат... И с премиер за подправка Лукчо... Ле-ле, същински миш-маш сме си забъркали... Тия африканци от Андора нищо не знаят!

Като спечелим квалификацията за европейското, ще отидем да гледаме нашите в Португалия и вместо семки с бира, ще консумираме портокали с портокалов джус... Съвсем безвредно и по европейски!

Пауза мълчание, мечтаят. После Петя поглежда Мариана с тъпо и питащо изражение.

Мариана: Добре де, ще се "осъзная"! И географията ми бяга малко като математиката...

Петя: Май това ти е от многото бягане от училище...

Ей, наистина трябваше да измислим по-умна лъжа. Много сме зле, трябваше по-културно да излезем от положението!

Мариана: А-ха... Като например, че сме на кино, на изложба и че всичките са премиери на световноизвестни българи! Или пък, че ще ходим на театър да гледаме... какво... какво... новата постановка на Елин Рахнев и Иглика Трифонова "Фенове"!

Петя: Ами да! Е, на това вече българичката щеше да се върже яко!

Мариана: Много яко...

 

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

Излиза Мартина с национално шалче на врата, обявява ремарката, удряйки клапата четири пъти, и бързо изчезва от сцената.

Мартина: Четвърто действие. (Четири пъти удря клапата.)На футболния стадион!

Наоколо се стеле дим, чуват се пиратки и обичайния шум - крясъци, викове, песни (напр. "We will rock you")...

Мариана и Петя се отправят, залитайки, към местата си с националното знаме в ръце. Столовете са като седалки в неутрален сектор. Настаняват се и си говорят:

Петя: Тия па стюарди за к’во ни преместиха от там? Мястото си беше суперско.

Мариана: А тия па ушати к’во ни джобиха на входа, все едно носим гранати в раниците!

Петя: Да, бе! Да ти бяха проверили чорапите... Аз видях, че там си скри взривното устройство!

Мариана: А-а-а, не-е-е, преместих си го в сутиена, докато се бутахме, а пък РПГ-то си го сложих в левия крачол, като идвахме насам.

Петя: Ле-ле-е-е, ти си същинско камикадзе! И т’ва само за един мач!

Мариана: Как един мач, бе? Т’ва е животът! Т’ва е България! Т‘ва е победата! (Някой внезапно я блъска отстрани.) Я па тоя как се блъска! Петя, вади боичките да се цапотиме, че мачът почна!

Оцветяват си лицата и бъбрят.

Мариана: Гледай да са еднакви от двете страни!

Петя: Ей, не ми слагай много червено!

Мариана: На мене ми мацни повече червенко...

Петя: Ама не по носа, де!

Докато се оцветяват и бъбрят, постоянно поглеждат към терена.

Петя: А бе, не е почнал. Глей, че съдията още си търси свирката!

Мариана търси с поглед съдията.

После Петя вади шалчето на Л-С и тръгва да го слага, но Мариана я спира:

Мариана: За к’во ти е т’ва шалче на "Левски" тука?

Петя: Ми-и-и, студено ми е на врата.

Мариана: Да бе, сигурно...

Нали сме на националния стадион с националния отбор и ще подкрепяме нашите пред тия... иностранци? Защо пак ще се делим на "Левски" и ЦСКА, на сини и червени?

Петя: Ами такова... Левски си е българин, най-великият ни национален герой, който сега трябва да победи андорците... тия футболни пигмеи, тия географски джуджета...

Най-после сядат на столовете. Чоплят семки. (Нервно.)

Засвирва андорският химн. Фенките плюят обелките колкото се може по-надалече. По едно време Мариана се обажда:

Мариана: О-па! Sorry! (Към Петя.) Наплюх някакъв плешив чичко отпред. И как го целнах само, а - точно по голото теме!

Петя: Т’ва не е никакъв плешивец, а дърт скинар, върл нацист, който ей сега ще скочи да ни размаже!

Мариана: О-па, извинете, г-н скин! А бе някой нещо ме бутна, иначе се мерех право в другия сектор! Без майтап! Ле-ле, ше ги разбиеме тия козиняви мутрички!

Петя: А-ха, а-ха! (Уверяващо.)

Засвирва българският химн (отново с DJ ефект!), двете скачат, захвърлят семките, вдигат знамето и слагат ръка на сърцето.

Като сядат, Мариана си оправя шала на Б-рия, но й лъсва цесекарското шалче... Петя казва:

Петя: А-а-а, на мен ми се караш, а и ти си носиш клубното шалче, нали!

Мариана: Е, да, ама то винаги си е с мен за късмет. Ще видиш, че и на нашите ще им потръгне с него. Червеното го има и в трикольора, не е като синьото...

Петя: Да, ама Евро флагът е син, нали!

Мариана: Да, ама е целият със звездички посред бял ден, нали... (Смеят се и двете.)

Шумовете на стадиона се засилват. Двете фенки се заглеждат в мача. Следят играта на терена с интерес, като са ту прави, ту седят; ту на място, ту напред.

Първа сцена

Петя (Права.): Е-е-ей, ставай, к’во се праиш? (Мръдва напред.) Ше спинкаш вкъщи!

Мариана (Права.): Симулант! (Също мръдва напред.)

Пауза.

Втора сцена

Петя (Седнала.): Браво, браво... В ляво... (Става.) А така... Подай, подай! Точно така!

Мариана: Не, не... (Става.) Стреляй, аре, бе... Сега, сега!

Петяи Мариана: Е-е-е... не, бе-е-е... (Викат и сядат едновременно.)

Мариана: Трябваше да подадеш! К’во се бавиш?

Петя: Аре са се връщай обратно за топката!

Пауза.

Трета сцена

Петя: Изяж го тоя, бе! (Мръдва напред.) Още малко! Тичай...

Мариана: Скрий му топката! (Също мръдва напред.) Браво, браво, само така!

Петя: Ей, ти! (Става.) Кой ше спъваш, бе, ало!

Мариана: (Също става.) Ей, съдията, стига спа!

Петя: Къде му е на тоя свирката, бе, ей? Събуди се, да не те събудя аз!

Пауза. Скандират "Бъл-га-ри ю-на-ци". Ръкомахат и развяват BG шалчетата..

Четвърта сцена

Мариана: (Мръдва с една ръка.) Бутни го малко, де! К’во го гледаш тоя?

Петя: (Мръдва с две ръце.) Е, не чак толкова, де-е-е!

Мариана: (През цялото време ръкомаха.) Ей, съдията, не беше нарочно, той без да иска! Просто не го видя т’ва джудже...

Пауза. Правят мексиканска вълна. Мачът продължава, чуват се пак засилени шумове от стадиона.

Пета сцена

Петя: (Мръдва напред-назад.) Не, не, няма да вкарат, няма!

Мариана: (С поглед към Петя.) Вече е много близо... Ами ако успеят?

Петяи Мариана (Стават и говорят едновременно.): Няма, няма, не, няма!

Петяи Мариана (Сядат.): Не-е-е... Защо-о-о?

Петя: Нек’ви лилипути... Как можахме, бе... Не! Това не се зачита! Имаше засада!

Мариана: Споко! Т’ва е само един гол, има още време. Ше ги бием, бе, ше ги бием! Бъл-га-ри ю-на-ци! (Пак скандират в глас. Развяват BG знаме и ръце.)

Шеста сцена

Пауза. Седят нервно.

Петя: Има само няколко минути още. Изравнете поне... Аре, де, Чиликов, стига бля! К’во праите на терена, бе, да не го пасете? Оф, има още малко време, вкарайте един почетен! Един за нас поне...

Мариана: Ох, съдията с тая свирка... За къде се разбърза пък сега? Май мачът свърши...

Мартина отсвирва края на мача.

 

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ

Излиза Мартина с 2 бири в джобовете, които отваря и ги оставя на земята. Обявява ремарката, удряйки клапата пет пъти, и напуска сцената.

Мартина: Пето действие. (Пет пъти удря клапата.) В "Парка на свободата" или в "Борисовата градина" - все едно. Някъде там!

Фенките седят на една пейка, постлана с трикольора, който са развявали на мача. Пият бира.

Мариана: А можехме и да ги бием...

Петя: Да, можехме...

Мариана: Леле-леле, да паднем от нек’ви мини същества, нямащи метър от земята... Леле-леле, срам и позор...

Петя: Да бе, как можахме... И то на "Васил Левски", на наш терен, вкъщи... Да се дадем на тия европейски миньончета! Провал!

Мариана: Ако Гунди играеше, щяха да ни бият на куково лято!

Петя: Нямаше да пипнат топката! Щяха да гледат от ниското как той жонглира по терена.

Мариана: Ха, представяш ли си, като скочеше за висока топка, как щяха да зяпат тия мъници!

Петя: И дали щяха да вкарат гол, ако пазеше Георги Найденов? А?

Мариана: Да-да, друг път! (Иронично.)

Петя: Пас, финт, удар и право в тяхната врата!

Мариана: Господи, какви герои има българският футбол, а ние к’во напраихме днеска...

Тихо зазвучава песента на Мишо Шамара.

Петя: Да, ама нашите футболни герои са били звезди по тяхното си време. Дали някога пак ще има такива? (Замечтано.)

Мариана: А, бе няма бивши звезди. Големият футбол не е само в победите, а и в играта. В хубавата игра. Футболът е изкуство! А днеска нашите играха красиво, нищо че не биха.

Тихо зазвучава песента "We Are the Champions" от Фреди Меркюри.

Петя: Помниш ли филма за Гунди, дето Мичмана го нарече "художник на терена"? Всеки пас е картинка... Геометрия. Красота.

Мариана: Да, Гунди... Как рисува с топката! (Имитира нещо със забавени движения. След нея Петя ги повтаря неловко.) Все едно че пише букви с нея! Буквите на българската гордост... Приказка, за която и андорци, и европейци и всякакви там лапландци могат само да мечтаят!

Петя: А-ха... (Унесено.)

Двете фенки стават от пейката, завиват се с националното знаме и си тръгват прегърнати. Под знамето се влачат клубните им шалчета.

Отново зазвучава песента "Фенки, фенки" и постепенно се засилва.

Край (Зазвучават аплауси).

Поклон на двете фенки в мексиканска вълна (разновидност №1). Изскача Мартина и отсвирва със съдийската свирка края на пиесата. Поклон на трите момичета в мексиканска вълна (разновидност №2).

София, 18.02.2004 г.

 


* Седмошколци - псевдоним на ученици от XII "ж" клас в 7-мо СОУ "Св. Седмочисленици", посещаващи задължителноизбираема подготовка по български език и литература при Юлия Йорданова (учител по БЕЛ) през учебната 2003/2004 г.: Мариана Радкова, Петя Петрова, Мартина Теодосиева, Надежда Таушанова. [обратно]

Седмошколци

 

 

© Седмошколци
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2004, № 5 (54)