Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АПОСТРОФИ ІІІ

Стоян Гяуров

web

*

Америка щеше да бъде открита дори Колумб да не се беше раждал. Някой друг щеше да замести и Нютон. Но не и Микеланджело: без него нямаше да съществува неговият Давид. И все пак нещо ни смущава да поставим уринала на Дюшан над теорията за относителността на Айнщайн. Това "нещо" е следствие от безгрижието, с което модерният художник се отказа от понятието творец, възраждайки подозрението, че древните гърци са били прави, като са го наричали пренебрежително banausos, занаятчия.

*

Когато си без изход, не е важно дали ще приемеш това с усмивка, или с плач. Не случайно това е моментът, в който човек си позволява да бъде искрен. Ала обикновено е просто патетичен.

*

На гръцки пишем не само "философия", но и "порнография". Древните гърци са дали на хората нектара на човешкия дух. Днешните гърци им предлагат мусака и узо. Няма въображение, което би могло да запълни тази бездна и да изтрие комплекса за малоценност на съвременните елини. Затова българите могат спокойно да се пъчат с "великото" си минало и да се радват, че не са имали Омир, Софокъл или Платон. Бремето на историята не е за всеки (народ).

*

Карл Велики говорел на немски само с конете си. Бих искал да видя тези коне.

*

Властта не корумпира само онзи, който е бил корумпиран още преди да се добере до нея.

*

Ако разгледаме престъпността като изродена проява на вродената у човека склонност към престъпване на граници и забрани, ще забележим, че сходството между престъпване и престъпление е не само семантично. Прагът, отвъд който едното преминава в другото, се определя както от криминогенната енергия или патологията, така и от обществените условия. В света на забраните този праг е много нисък: разлика между онзи, който разправя вицове, заради които може да бъде натикан в затвора, и престъпника практически не съществува. Заявката, че при комунизма престъпността ще изчезне, не беше самохвалство, а реална перспектива - осъществяване на държавната политика, третираща поданиците като (потенциални) престъпници. И обратното: в света на свободата прагът е много висок, затова е висока и реалната престъпност. За вицовете не си струва да се говори - те са бледи, тъй като са лишени от екзистенциално напрежение.

*

Когато започнем да мислим младите за незрели, също както навремето сме мислили възрастните за презрели, това не означава, че не сме прави, а просто, че остаряваме.

*

Коментарът е воденичен камък на шията на оригинала.

*

Сентенцията преувеличава, за да покаже онова, което иначе би останало незабелязано.

*

Най-краткото и ясно определение на постмодерната ситуация идва от Италия. Умберто Еко пише: "Един мъж обича една много начетена жена, при което му е ясно, че не може да й каже "Обичам те до полуда", защото знае, че тя знае (и че тя знае, че той знае), че същите думи са били използвани вече от Барбара Картланд. Единственият изход в тази ситуация е да й каже: "Както пише Барбара Картланд, обичам те до полуда."

*

Известно е: колкото повече се увеличава темпото на нововъведенията, толкова по-бързо те остаряват и толкова повече се увеличава темпото на остаряване. Колкото по-бързо новото става старо, толкова по-малко новото се възприема като такова, и толкова по-бързо старото може отново да стане ново. Новото, както в древния гностически символ, захапва опашката на старото.

Има ли спасение от тази въртележка? Спасение не, но е възможно ritardando, поне според Одо Марквард: "Въпреки растящото ускорение, модерният човек - ограничен от крайността на своето време и краткостта на своя живот - си остава това, което и без туй е обречен да остане, а именно бавен; защото модерният човек - именно той - компенсира растящото ускорение чрез поддържане на бавността, чрез културата на съхранението...

Колкото повече модерно, ново, чуждо става за нас бъдещето, толкова повече минало трябва да отнесем със себе си в бъдещето, толкова повече трябва и да се грижим за това минало. Затова днес се изхвърля повече от когато и да било, но същевременно и се съхранява благоговейно повече от когато и да било. Епохата на отпадъчните депа е същевременно епохата на култовите депа, на музеите, на резерватите, на консервационните мерки, на културата на съхранение на историческия смисъл, на спомена...

При това самото темпо на прогреса може да послужи на човешката бавност. Онзи, който е бърз, печели време; време, което може да се използва като възможност да не бързаш, а да живееш бавно. Впрочем нарастващото темпо на остаряване на съвременния свят включва и нарастващото темпо на остаряване на неговите остарявания. Така че при съвременната перманентна надпревара човек може спокойно да се остави да го изпреварят, докато отново се окаже застигнат от хода на света. Благодарение на ускореното темпо на промените, тъкмо бавността увеличава шанса да бъдем на висотата на времето си. Човекът, който в това време на бясно ускорение трябва да прави какво ли не едновременно, може също и това - да живее бавно."

*

Завистта не е проблем само в йерархичното общество. Завистта вирее най-добре там, където идеята за равенството се възприема буквално.

*

За разлика от замърсяването на околната среда, полюцията на езика не предизвика аналогичен протест, защото това е естествената среда на мнозинството.

*

Онзи, който търси доказателства за съществуването на Бога, трябва да насочи погледа си навътре, а не навън.

*

Има два вида суета: интровертна и екстровертна. Интровертната суета може да бъде симпатична проява на добър вкус.

*

"Всичко е въпрос на вкус" - пише на табелата, маркираща отходното място за отпадъците на лошия вкус.

*

Хенинг Ритер разказва, че по време на пътуването му в Турция през пролетта на 1914 Андре Жид станал свидетел на нападение срещу един файтон, при което файтонджията бил тежко ранен. Когато той се сринал, облян целият в кръв, Жид забелязал нещо странно: "Турците във файтона не му обърнаха почти никакво внимание, въпреки че той самият беше турчин." Коментарът на Ритер: "Състраданието спира пред социалната бариера. В епохата на национализма се е смятало, че състраданието би трябвало да включва поне нацията."

*

Великите отговори са свидетелство за великите въпроси, които ги предшестват.

*

Броят на философите не е идентичен с броя на мислителите.

*

Одо Марквард: "Философия означава да мислиш въпреки всичко. Стил означава да пишеш въпреки всичко."

*

"Всяко зло за добро!" Популярна рецепта за битова теодицея. Човек иска да вярва, че зад злото се крие някакъв смисъл, за да смекчи гризящото го подозрение, че този не е най-добрият от всички възможни светове. Истинският шок идва не толкова от самото зло, колкото от съзнанието за неговата произволност и безсмислие. Всеки от нас носи Йов в себе си.

*

Безобразен = без образ.

*

"Ти помниш ли..." - най-човешкото изречение.

*

През епохата на модернизма естетическото все повече се оттегля от изкуството и все повече се намества в ежедневието: докато от леката кола се очаква да бъде красива, същото не може да се каже вече за произведението на изкуството; design вместо disegno - загубата на аурата на художествената творба се компенсира от имитацията на аура от предметите на бита и от модата. Както и от фотографията, притежаваща атрибути, характерни навремето за изкуството: огромна любителска практика, технически арсенал, умения, останали непроменени още от нейното възникване, и не на последно място продукция, най-доброто от която се конкурира с художественото. Така че естетическото не е мъртво; то просто смени одеждите и адреса си. Понятието за изкуството е най-голямата жертва на тази трансформация. 

*

Днес няма нищо по-лесно от това да притежаваш нещо и нищо по-трудно от това да го задържиш.

*

Големината, казват, няма значение. Тогава по-добре голям, отколкото малък.

*

Just do it (read a book)!

*

Българската интелигенция върви към своята еманципация. Но както изглежда целта ще бъде достигната едва след като си отиде едно поколение - на онези, чийто запас от цитати се изчерпва с "Дванайсетте стола" и "Майстора и Маргарита". Социологически това е поколението на губещите в посткомунистическия brave new world.

*

"В Харвард ще получавам съвсем прилична заплата; освен двата курса по руски, ще държа и един за европейския роман (от Сервантес до Флобер). В момента обаче финансовото ми състояние е катастрофално, въпреки хилядата долара, които взех назаем напролет. Нито едно-единствено списание не сметна за необходимо да купи последния ми разказ, камо ли пък да го разбере (като това се отнася и за "Ню Йоркър"), и тъй като нямам абсолютно никакво намерение да се унизявам с някакви тъпи "истории от живота", оставам в полето на онова, което глупаците наричат "експериментална" литература, теглейки съответните последствия. Заплащането ми тук е смехотворно ниско и обидно. Обичам да се оплаквам - затова ти разправям всичко това." (Писмо на Владимир Набоков до Едмънд Уилсън от септември 1951).

*

Белият стол

Бях с пола.
Нямаше цип.
Усетих те.
На белия стол в кухнята.

 

 

© Стоян Гяуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2011, № 5 (138)