АПОСТРОФИ

Стоян Гяуров

web

*

Колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно му е да бъде убедителен.

*

Категоричността на всяка теза е задължително условие, за да бъде приета на сериозно.

*

Истински умен е онзи, който съзнава, че това не е достатъчно.

*

Ако "благородно е само онова, което има трайност" (Гомес Давила), политиката и журналистиката per definitionem не спадат към тази категория.

*

Сентенцията е аристократка, която държи на есенцията и нехае за подробностите.

*

Това, че комунистите ни лъжеха, беше лошо. Още по-лошо беше, че не можеше да им се вярва и когато казваха истината. Така деформирани, наивни, неподготвени прекрачихме в следкомунистическото пространство. Чудно ли е, че все още се лутаме в търсене на междата между истината и лъжата?

*

Религията не може да си позволи да бъде либерална - освен ако това не влиза в програмата й.

*

Революцията започва като необходимост и свършва по необходимост.

*

Едва съвременните условия на тотален разврат на сетивата ни позволяват да оценим дълбокия смисъл на античната религиозна забрана върху изображенията.

*

Лошото на лошото изкуство не е, че е лошо, а че е изкуство.

*

Триумфът на "дискурса" е поражението на творческото.

*

Обяснение за магията на Ню Йорк: всички градове имат минало - Ню Йорк има само настояще.

*

"Всичко е въпрос на вкус" не означава, че няма лош вкус.

*

"Какъв ли е общественият строй в рая?" може да се пита само онзи, който идва от ада.

*

Как е възможно вечерта да слушаш Шуберт, а на другия ден да хвърляш живи хора в пещите? Според Джордж Стайнър обяснението трябва да се търси именно в Шуберт: колкото повече се култивира човек, толкова повече се отдалечава от хората. Това е есенцията и на "диалектиката на Просвещението" на Адорно, който пък открива нейната ядка у циничния просветител маркиз Дьо Сад: "Сама по себе си жестокостта е просто издънка на изтънчеността и колкото повече душите ни се проникват от последната, толкова по-страшни кръвопролития извършваме." Перспективата, която открива утешителната мъдрост на Йохан Хьойзинха, "За щастие, човекът няма последната дума", остава непрогледна за онези - мнозинството днес, - които веднага ще попитат: "А кой тогава?"

*

Нека не се самозалъгваме: това, че съзнаваме собствените си ограничения, не означава, че сме се издигнали над тях.

*

Онзи, който твори, се нарича творец; онзи, който открива, се нарича откривател, в най-добрия случай учен.

*

"От нищо нещо" е вселената на твореца; "от нещо нещо" е полето на учения.

*

Съвременното изкуство веднага би станало понятно, ако престанем да го наричаме изкуство. Това не е зломислие, а призив за терминологична яснота.

*

Otium е работата на онези, които не се страхуват да останат насаме със себе си.

*

Кавичките са израз на слабост.

*

Релативизмът не е философска категория, а вроденият порок на либерализма.

*

Много са пътищата, които водят към миналото. Панорамният път минава през Италия.

*

Парите развалят онзи, който ги няма.

*

И геният не би могъл да умре като гений, ако не се е родил такъв.

*

Четенето на книги е от полза само за онзи, който е наясно, че това е самоцелно занимание.

*

Евреите са първата модерна нация в историята: те са първите, които залагат на бъдещето. Това е констатация, а не комплимент.

*

Модерното изкуство се ражда в момента, когато изкуството става непонятно без коментар. Днес виждаме, че коментарът е и неговото бъдеще.

*

"Елит" се отнася към "аристокрация" както "по-добро" към "най-добро".

*

Колко трудно е да се откажеш от онова, което нямаш!

*

Всяка истина става относителна, когато бъде формулирана като сентенция.

© Стоян Гяуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.08.2004, № 8 (57)

Други публикации:
Литературен вестник, № 18, 2004.