Интернет и GSM средата имат мощно присъствие в съвременното информационно общество. Конкуренцията на телефона, видеофона, интернет не е безалтернативна. Писането има своето място. Удобството да се получи съобщение, дори и в неочакван за адресата момент, е безспорно. SMS пристига, без да безпокои. Наблюдава се едно връщане на писмената (в някакъв вариант - епистоларна) форма на общуване, по-леко или по-демонстративно пренебрегвана напоследък. Умението да се живее се конкретизира и чрез желанието и удоволствието да се пише - съобразно с нуждите и капризите на новото време - леко, весело, хумористично, освободено, но не нелюбезно.

Явлението SMS e и психологически мотивирано. Удовлетворява се потребността от незабавно споделяне на информация, макар и индиректно. Посланието пристига почти веднага, но невинаги предполага незабавен отговор. Редица социални предпоставки определят тази възможност. Ако подобен проблем съществува по принцип при комуникацията с мобилни телефони, то при използването на услугата кратко съобщение (SMS = Short Message Service) обективните и субективните фактори в известен смисъл са преодолени.

В структурно и в стилистично отношение речта на SMS е небрежна, фриволна, каквото е поведението на днешния модерен, доста разкрепостен и интелигентен млад човек или към каквото поведение той се стреми. Не само в интернет кратките форми на послания са предпочитани. От дълго време динамиката на съвременния живот предполага „бързо да се живее" на всички равнища. Това се отнася и за езика като най-популярното комуникативно средство. При получаване на поредното електронно писмо адресатът е информиран с предупреждението „You’ve New Messages in Your Inbox" („Имате нови съобщения в пощенската си кутия"). Тези съобщения нямат строги ограничения по отношение на обема информация. И все пак практиката е наложила предпочитанието към кратък изказ, което е и условие, и изискване за максимална яснота, точност, коректност, правилност и не на последно място - любезност на стила. Когато става въпрос за SMS, се имат предвид съобщения до 180 знака (в това число влизат и пунктуационните знаци, и интервалите) и в този смисъл авторът е още по-ограничен при подбора на изразните средства. Съвременният утилитарен потребител е много находчив и е открил забавни заместители на езиковите форми с цел по-конкретно и хитроумно да направи съобщението си ясно и достъпно. В този смисъл се „изнамират" на клавиатурата графични знаци за изразяване на емоционално състояние например. Като резултат се установява много бързо съвместна употреба на вербални и невербални средства. Това идва като естествен и неизбежен заместител на прилагателни имена и причастия, които по-трудно намират място в подобен текст. Преобладават съществителни имена, глаголи, цифри (но не и числителни имена). И още един колкото куриозен, толкова и вече не така странен факт, защото доби за изключително кратко време популярност - изписването на една дума с буквени и цифрени знаци. Липсата в латиницата на съответни буквени означения за някои специфични български звукове наложи в практиката и „английската лексика, извоювала си статут за всеобща употреба" [1, 118]. Ползващите английски не се колебаят да редуват български и английски думи - било за по-лесно изписване, било заради бързина, било за оригиналност. Пак с цел езикова икономия се среща изписване само на началото на дадена дума. Но по принцип в резултат на унаследения през вековете културен навик да четем „по подразбиране", да възприемаме текста контекстово ние не четем буква по буква, а в чисто визуален план възприемаме думите като цели елементи на по-голямата единица текст.

Ако все пак се търсят „удобни" думи, за момента това е проява на богат речник, на желание и умение за активно ползване на българския език, на проява на способност за бързо, ефективно и адекватно на мисленето изразяване, но в по-далечна перспектива тази тенденция може да има доста различни измерения и резултати.

В зависимост от функцията си SMS може да е поздрав за празник, съобщение за новина, просто израз на желание за спонтанно общуване или демонстрация на определено емоционално състояние и т.н. - по-рядко изведено в цялостно изречение, по-често представяно с безглаголни фрази. Обясними са предпочитанията към реторични или еднозначни въпроси, за да се пести време и да се избягва необходимостта от продължителна кореспонденция. SMS предполага „еднократен" диалог, а не безкраен задочен разговор.

Посочените особености на SMS поставят и някои дидактически въпроси, свързани със създаването на текстове послания, изпращани чрез GSM (Global System of Mobile Communication - Глобална система за мобилни комуникации).

Някой беше казал, че се разбира дали един човек владее даден език, когато говори по телефона. Днес сме изправени и пред друг комуникационен проблем - да изпращаме и получаваме SMS. Широкото приложение изисква и формиране на умения за писане и четене на такива съобщения. Затова е целесъобразно да се правят наблюдения над тях и да се подберат различни техники за създаването им.

Практиката в този вид езикова комуникация показва, че няма толкова определящо значение дали SMS е абсолютно издържан във формално-езиково отношение - за адресата е важно да реагира на полученото съобщение с фразата: „Le Message passe." (Съобщението „минава", т.е. получено е и е прието). Потребителите не се замислят много дали SMS е издържан граматично, или не е. Въпреки че трябва задължително да се взима предвид на кого, къде, защо и кога се изпраща посланието. Съвременният преподавател и особено учителят по български език и литература са учители по комуникация. Те трябва да приучат учениците (които комай много по-често изпращат и получават SMS) в умения да ползват тази услуга правилно и от социална, и от езикова гледна точка.

Някои дидактически идеи, свързани с „ползването на SMS":

1. Да се прилага ситуационният метод - да се изведат съдържателните, структурните, функционалните, формално-езиковите характеристики на SMS като вид езиков продукт. Уместно би било учениците да направят сравнение между различни съобщения (напр. в зависимост от адресата и адресанта на посланието, от повода за изпращане и др.), както и да установят различията между текст на традиционна картичка, електронна картичка и SMS поздрав. Дали да се търси в SMS осъвременен и усъвършенстван вариант на традиционната телеграма - не това е важното в случая, а фактът, че от езикова гледна точка става въпрос за сходни или идентични особености. Целесъобразно е учениците да анализират собствени SMS и да установят има ли специфични особености при изпращането на SMS от момиче на момиче, от момче на момче, от момче на момиче, от момиче на момче, от момиче на учител(ка), от момче на учител(ка), на родители. Ще установят ли, че „мъжките" SMS са по-кратки, преобладават съкратени думи, непълни, но ясни изречения; докато „женските" SMS съдържат по-пространни, по-цялостни фрази, наблюдава се известно придържане към изискванията за пунктуация, все още е трудно да се преодолее излишната обстоятелственост, не липсват и акценти върху детайли? С какви по-специфични езикови параметри са маркирани например SMS на гаджето или на непознат? Хумористичното и жизнерадостно настроение на повечето SMS (в зависимост от конкретния повод за написване, разбира се) определено доминира. Защо? Кой обича да изпраща SMS? Чрез различни интерактивни прояви може да се стигне до заключението, че SMS са предимно неофициални и по форма, и по съдържание. В тази връзка е и относителната освободеност при тази езикова проява на общуване.

На учениците може да се предложи ситуационен вариант - събуждане с остроумна сентенция или фраза от класическо произведение - като форма на проверка и самопроверка на степента на обща култура или запознатостта с даден художествен текст.

2. Упражнения и задачи за формулиране на остроумни и адекватни отговори на SMS. Кога да отговорим веднага и кога е по-уместно да изчакаме разумно? Учебните подходи в този случай биха обслужили и по-широки културно-възпитателни цели.

3. Чрез паралелно разглеждане на текст SMS и текст на електронно писмо да се установят приликите и отликите - в съдържателен, структурен, функционален, формално-езиков аспект. Учениците могат за установят обща за тези нови, но вече изключително популярни форми на кореспонденция чисто графична особеност - преобладаващото предпочитание да се използват само малки букви. Уместно би било да се направи и съпоставка с традиционното писмо, при което също доминира предпочитането на малки букви - така по емпиричен и експериментален път може да се стигне до извода за по-лесното във визуален аспект възприемане на малките букви в сравнение с писмо (или въобще текст), написано само с главни букви.

4. Посредством поставянето на дискусионни въпроси и казуси учениците активно да идентифицират и осмислят както явлението, така и неговите форми и варианти, защото става въпрос за много динамичен социален, културен, езиков, психологически процес - използване на нещо, което има своите корени в традиционни вербални прояви на комуникацията, но е и качествено различно. Чрез наблюдение и на базата на собствен опит да се потърси отговор на въпросите - използването на SMS възрастово детерминирано ли е или вече може да се говори за масовост?

Може да се обсъди интересен въпрос - превърнатите във формули за поздрави по конкретен повод стихове от български класици (услуга на M-tel).

Пред преподавателите стои въпросът, дали да говорят за грешки от езикова гледна точка, когато е очевидно, че при „традиционно" писане ученикът не ги допуска? Почти незабележимо, доста неусетно, но категорично потребителите установяват някакви „правила" и ограничения, които практиката налага. И нещо повече - самият учител като участник в този верижен процес много бързо възприема нововъведенията по отношение на тези „правила"! Спецификата на битово-разговорната реч предполага освобождаване от нормите, но запазването на дистанцията в общуването налага доминирането на любезния тон на SMS.

Програмните езици са създадени не от филолози, а от математици, защото това са изкуствени, цифрови, машинни езици. Филолозите не създават езици, те установяват и изследват особеностите и промените, които настъпват в естествените езици. Уместно е учителят да обяснява на учениците промените и най-вече - взаимодействието на езиковите и неезиковите средства за изразяване - писмени и устни, традиционни и съвременни.

Наложената масова практика на изпращане и получаване на SMS предполага и извежда проблеми от образователно и възпитателно естество:

• обогатяване на речниковия запас - чрез създаване на възможности за избор на лексикални варианти и предимно на думи с емоционална оцветеност;
• придобиване на умения за бързо и уместно използване на езикови формули;
• формулиране на подходящи фрази в зависимост от контекста на общуването - по зададен модел;
• придобиване на умения за кратък, точен, ясен, конкретен, адекватен изказ;
• възпитаване на емоционална и комуникативна култура.

Използването на новите информационни и комуникационни технологии в обучението по български език и литература влияе както на съдържателната, така и на технологичната страна в учебния процес. Насочването на познавателните интереси към същността на явленията, породени в резултат на информационната революция, би обогатило вариантите за разрешаване на качествено новите проблеми в образованието. Определено може да се приеме, че става въпрос за разширяване на възможностите на използване на езика, за качествено нова съдба на писмения текст - съвместяване на употребите на традиционните форми и проявления и новите алтернативи.

ЛИТЕРАТУРА

1. Виденов, М. Социолингвистическият маркер. София, 1998.

2. Marie-Claire. Janvier 2003, № 605, p. 100-101.

3. Morris, Rupert and Smith, HarrIet. Business writing. London: Orion Business, 1999.

© Розалина Бъневска
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2003, № 6
© Електронно списание LiterNet, 31.03.2004, № 3 (52)

Други публикации:
Български език и литература, 2003, № 6.