ВНИКВАНЕ

web | Правото да се разочароваш

Всеки има свои страхове,
непонятни или пък понятни.

Що от туй, че те са му понятни,
щом от тях
не може да се отърве?

Страховете някога предпазват,
страховете често и наказват.
Те са като някакъв недъг -
радиус на земния ни кръг.
Даже и в безгрижния ни смях
се прокрадва този ловък страх.
Даже в тържеството, в радостта
пак ще скърца някаква врата.

Лесовъдът тръпне, щом сади -
коренчето да не навреди.
Шибат майчините страхове
връз сърцето
като силни ветрове
за детето! За детето!
Свои близки има си моряка,
има и пилота.
Не е лесно да се чака,
да минава в страхове живота.

Плаши се селякът от гърма
не за себе си, а за житата.
Плаши се овчарят за стадата.
Гълъбът се плаши от шума.

А пък мен ме плаши лекотата.
Лесно ли стихът ми се удава,
значи, туй сърце не преживява,
само по-чевръста е ръката,
значи, не живея, не изгарям,
само нещо казано повтарям.

Лесно ли започвам да живея,
постепенно почнал съм да тлея.
Лесно ли започвам да обичам -
своя свят и себе си отричам.

Има разни страхове човешки:
рискове, съчувствия и грешки.

Има още други страхове,
за които няма стихове.

1959

© Радой Ралин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2012
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Варна: LiterNet, 2012.

Други публикации:
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Съставителство и предговор Вихрен Чернокожев. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с.