НОСТАЛГИЯ

web | Правото да се разочароваш

Бях излязъл навън.
Напосоки се движех.
Но внезапния стих
като криза сърдечна
ме прибра
в мойта вече противна квартира.

И със себе си носех шума
като ризница тежка,
като зла униформа -
амбициозният,
непрестанният,
ненаситният шум -
заглушител на моите чувства.

Аз какво съм всред вечния шум?

И напразно си спомням за тебе, море,
и разбирам, че вече не мога
да живея при тебе
и само при тебе,
твоето сменящо се настроение
да ми бъде спасител.

И си спомням за тебе, гора,
чийто повей лекува различните рани.
Всеки стрък, всеки лист
предизвиква усещане.
Но не мога да бъда при тебе,
загубена, отнета ми моя гора.

И загубено дълго поле,
чийто тон като сребърна корда звъни
и придава епично спокойствие.

Ти, заплашено мое поле,
но всевиждащо, ясно поле,
открити гърди на бунтовник,
който няма какво да загуби.

Мен ме няма при вас,
Не съм вече бунтовен
И много загубих,
И мога
Всичко отведнъж да загубя.

Само не и шума.

Аз съм стоп-кадър от някаква шумна масовка.
Аз съм дребна фигура, обшита
върху канавата на шума.

1971

© Радой Ралин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2012
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Варна: LiterNet, 2012.

Други публикации:
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Съставителство и предговор Вихрен Чернокожев. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с.