„МЕГГЯ УТЦА"

web | Правото да се разочароваш

Заспали са замръзналите къщи.
Из улиците вее вятър лош.
След дълга обиколка се завръщам
по „Меггя утца" късно в полунощ.

По „Меггя" всички къщи са еднакви.
Как ще позная своята врата?
Но знам, че Ирма още ме очаква -
прозорчето мъждука през нощта.

Почуквам леко по вратата къщна
и Ирма ми отваря начасa
и вместо поздрав - здраво я прегръщам,
ръце затоплям в нейната коса.

Аз нямам навик да се влюбвам бързо,
но трябва близък в чуждата страна
и може би затуй съм се привързал
към тая руса, мъничка жена.

Когато сутрин тръгвам да пътувам
и ме очаква неизвестността,
целувам я. Тя тъжно се сбогува,
изпраща ме до пътната врата.

Тя знае, че през тази нощ студена
се връщам изморен и изгладнял,
и масата добре е наредена,
и огънят е буйно запламтял.

По „Меггя" всички къщи са еднакви,
но лесно ще намеря „свойта" аз.
Прозорчето, което свети в мрака,
за мене свети в този късен час.

1948

© Радой Ралин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2012
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Варна: LiterNet, 2012.

Други публикации:
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Съставителство и предговор Вихрен Чернокожев. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с.