КАРТИНИ

web | Правото да се разочароваш

Той остаря при три картини само,
а всеки ден в душата си рисуваше
и беше му приятно и стеснително
да съзерцава хиляди предмети,
да се заканва, че ще ги рисува.
Той беше всеки миг художник.

Но тръпкавото, нервното започване:
ту багрите се двоумяха,
ту влизаха във стълкновение
и в тубите вулканът се спотайваше,
а четката бе диригентска палка,
фитил на взрив, готов за пламък.

Но нещо все се случваше и случваше.
Но нещо неизбежно се препречваше,
но нещо неминуемо го спираше:
дано пък утре слънцето изгрее
и облаците станат по-разкъсани,
дано повее ранно настроение,
ах, само докато веднъж започне...

Роди му се едно дете,
Роди му се и второ.
Платна и пелени се смесиха.
Той сбъркваше лъжичката със четката.
Светът забогатя от багри.

Децата не отлагаха растежа си,
прекрачваха каквото им се пречкаше,
строшаваха, което ги възпираше,
със четките се дуелираха
и с тубите нанасяха уверено
епически мустаци по лицата си,
а той се готвеше да почва.

О, колко пълни мрежи се пренесоха,
натъпкани с възкръснали натюрморти,
поглъщаха се толкова емоции
при пиршества със сирене и чесън
и топъл хляб, едва от сън събуден.

Но синовете вече са големи
и много любознателни и умни,
те даже му трогателно внушават,
че той е талантлив и само трябва
да почне и да почне да рисува.

Но виното на сладкото отлагане
до капка вече е изпито. Знае,
той остаря със три картини само,
така и ще умре със три картини.

Дано поне едната да остане.

1971

© Радой Ралин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2012
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Варна: LiterNet, 2012.

Други публикации:
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Съставителство и предговор Вихрен Чернокожев. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с.