|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАРТИНАТА И ТИ
web | Правото
да се разочароваш
Един художник, мой приятел,
без някакъв особен повод
ми подари една картина,
рисувана на прима виста.
Тя бе постигната и чиста,
с бои,
бог знае отде открити.
Тя нямаше понятен смисъл,
но моето самотно жилище
попи боите й чудесни
и стана светло като залив.
И аз с очите си отнесох
боите й по всички улици,
и аз вървях, и всички улици
основно ги пребоядисвах,
най-после цялата действителност
стана измислена, щастлива.
Но този странен мой художник
дойде една внезапна заран,
поиска нещо да поправи
картината си недовършена,
рисуваше на прима виста.
И взе, че й уби боите.
На четката летежа нежен
премаза с нови, груби багри.
И мойто жилище помръкна,
и улиците - всички опустяха,
и стана глухо като след война.
А ти, която те обичам,
която дойде най-внезапно
да ми откриеш своя образ,
най-точния синхрон на мисълта ми,
недей го никога поправя.
Аз няма да се уморя да те обичам.
1964
© Радой Ралин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2012
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Варна: LiterNet, 2012.
Други публикации:
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Съставителство
и предговор Вихрен Чернокожев. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с.
|