ДОЖИВЯВАНЕ

web | Правото да се разочароваш

Старостта - каква проницаемост!
Спомените,
изяснени и съвместими,
сами се превръщат в поезия.

Но чувствата
нямат добро мнение за изкуството.
То си дебне своя цел -
те са неприкосновени.
Не могат да се прехвърлят другиму!

Старостта - по-разнообразна
и от географията -
Всичко намира своето предназначение:
Лаура,
бях пристанище, гара, летище,
за да чакам
неизвестното твое приземяване.
Виках „Стоп!" на всички
движещи се тела и сезони,
за да скокнеш из тях
и се прегърнем...

Сега всичко е неосъществимо,
но така необходимо.
Сега старостта ни не е изчерпана.
Онова, което сме считали само любов,
ни е предпазвало от срещи
и е осуетило
нашето самоунищожение.

Благославям живота
за всичко изпитано,
свързано с твоето дихание.

1986

© Радой Ралин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2012
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Варна: LiterNet, 2012.

Други публикации:
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Съставителство и предговор Вихрен Чернокожев. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с.