ДОЧАКАН РАЗРИВ

web | Правото да се разочароваш

О, мои тъжни, сатирични стихове!
Не е ли време
с вас да се сбогувам?
Стига съм лекувал
чужди страхове...
С чужди болки
стига да тъгувам.
Човек износва старата любов
и всичките си лекари забравя.
Човекът
на какво не е готов?
Но още - от какво не се отравя?
Нас тласка ни невидимият чарк.
Пронизват ни световните угрози.
Не трябвали били днес
нито Жана д'Арк,
ни донкихотовските пози.
Вас, стихове, ще ви забравят без тъга?
Кой спомня днес
за нелегалните квартири?
Подгонените съвести
укривате сега,
а утре няма никой да ви дири.
Кому е нужен
някогашният кураж?
А смелостта предишна
е като вчерашното „точно време".
По него курс
днес никой
не ще вземе.
Днес хората с по-друго правят стаж.
О, сбогом, моя сатира, мой смях!
Не правя саможертва!
Хората
с илюзии не бива да живеят.
Сами
те нека да лекуват своя страх,
сами
те нека се опитват да се смеят.

1969

© Радой Ралин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2012
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Варна: LiterNet, 2012.

Други публикации:
Радой Ралин. Правото да се разочароваш. Лирика. Съставителство и предговор Вихрен Чернокожев. Велико Търново: Слово, 2003, 160 с.