ЗВЪНЕЦ

web | И огънят си спомни за искрата

Додето джапа с посинели нозе
и подсмърча под стрехите дъждеца,
ще скъса синджира небесното псе
и ще изохка в съня си мъртвеца.

Додето светкавици съскат отвън
и се кикотят устите на мрака,
ще стрие стъклата първият гръм
и тишината ще млъкне прегракнала.

И удар ще срути вселенския зид,
и ще раззинем гърла онемели,
на две ще се сцепи въздушният щит
и ще запърха в гърдите ни хелий...

И някъде огън ще вирне глава,
и ще се впият в очите ни нокти,
ще лумнат косите ни като трева,
и ще падне месото от кокала...

Ще искаме всичко това да е сън,
да се събудим в чаршафите потни...
Ще хрясне обаче последният гръм,
И ще престанем да бъдем животни.

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.