* * *

web | И огънят си спомни за искрата

За бялата душа на мълчаливеца,
                                                     приседнала,
не, кацнала, с прилепени крила
край нас,
сега ми се говори. Страх ме е...
Мълчи камбанката на мълчаливеца, не дрънка,
отпива от червеното,
боцва от соленото и пак мълчи.
А ние настървено плюем
думите,
с най-мръсната вода на делника се чукаме
за здравето на утрешния ден .. .
(Навярно сладък е медът на послушанието,
под камъка на врявата
навярно съвсем не е студено, но чудна работа -
нима отровата
от топлото не ферментира?)
Мълчание.
Прекрасно мълчаливеца мълчи и слуша -
не мисли нищо хубаво за никого, но
няма,
няма
за какво
да му избиеш зъбите,
като цигара в пепелник да изпищи -
мълчи!
(Утре ще е като днес, а днес отдавна се превърна
в късно вчера ...)

Изрядно мъдро мумиенясва мълчаливеца -
ръката му не дращи даже доноси,
ръката му е лявата ръка на тишината,
                                    а дясната...
                                    О, дясната! -
                                    е винаги съгласната ръка
                                    във разпрата...
Времето
замислено пълзи покрай ушите ни - подкожно попово прасе, -
(ах, каква градинка от глухарчета!)
изяжда луковиците на буйните ни думи -
падат буйните перчеми,
падат
на колене пред огромния бръснар Безвремие...

...Тихо!
По-тихо, дявол да го вземе!
За бялата душа на мълчаливеца,
чернееща
у мен,
сега ми се мълчи. Мълчи ми се.

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.