* * *

web | И огънят си спомни за искрата

Когато календарите се слеят във един,
когато
летоброенето размести континентите
и всички нации повярват
                 в микроскопичното движение на екватора,
когато
Историята престане да ни лъже като адвокат
                                   със свойто римско право,
и когато присъдите над мрачните мечти
                         престанат да бъдат героизъм,
от дълбоките дупки на космическите гробища,
от дългите дула на карабините от Музея на живота,
от дълголетните родилни мъки на майката Вселена
ще долетят безсмъртните птици с гласовете на
                                                                      бащите ни,
ще кацнат на хоризонта с червени крила и прегърбени
                                                                      клюнове,
ще разкъсат синята хартия на небето и ще ни кажат:

НИЕ чакахме векове, скъпи старци! НИЕ чакахме...
                                                                              НИЕ...

Времето тръгна нагоре към своите извори!
Религиите развенчаха своите богове!
И огънят си спомни за искрата!

Ето датите на вашите лични престъпления!
Ето ви ножовете от братоубийствените нощи!
Ето ви семето от райските ябълки и люспите на
                                                          райските змии!
Ето ви!

Тогава димът над Земята ще ни издигне към техните
                                                                      сенки.
Тогава небосводът ще ни върне - със удар.
Тогава Земята ще ни изхвърли отново нагоре и с
                                                                      крилата отсечени
ще политнем натам, откъдето вчера дойдохме, към
                                                                               водите
на своите спомени...

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.