КАКВО ДА ВИ ИЗПЕЯ ЗА СПИРАЧКИТЕ?

web | И огънят си спомни за искрата

На тях живота си дължи
и пътника пред светофара,
и велосипедното ни детство,
и пасажерът, дал аванса си,
аванс пред времето да вземе
върху седалката на самолет.
И онзи,
който трае коловозите, мълчащо хулещ,
вбесен направо, но -
възпитан и страхлив,
и оня,
дето никога не е пътувал
и не смята да пътува,
                                    макар да е мечтал понякога
и за това...

Какво сме ние без спирачките!
Ще глътнем по инерция чашка повече,
безсмислено ще хлътнем по кокетките,
безмилостно ще сгазим слабия,
безсъдържателно ще се държим с по-силния...

Какво изобщо можем без спирачките?

Та ние сме децата на века - да се огледаме:
два ходилни механизма, два фара счупени, тръби,
гориво безнадеждно, кормилна част, олющена боя,
седалки, чаркове и -
да! - разбира се, спирачки!
И още на какво в живота ни
ще сложат крак спирачките?

Нима ще хванем за юздите любовта
и в името на бъдещите грижи
                                    ще се откажем от децата?
Нима когато трябва да се стреля на месо
срещу Смъртта,
ще спускаме предпазителя тихо?
Нима ще се опитаме да дръпнем
                                    внезапната спирачка
на Земята?
Или вселенското движение ще спрем,
защото скоростта му
струва ни се превишена?
И всичко -
                 за истинското благо на Човека?
...Аз познавах
един спирач обикновен,
за който хляба
                       беше спирка принудителна,
недоброволна спирка "по желание",
той, същият, герой, не,
храст в декорите на XX век,
той, спирачът доживотен,
спря спирачката си лична...

Какво ли стана? Какво ли му се случи?
Ах, любопитство лакомо към ближния!
Пиян и плачещ, той изрече
това, което аз записах без спирачки,
и двамата сега сме на ремонт.

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.