ДЕКЕМВРИ

web | И огънят си спомни за искрата

Приятелю, декември е в съня ми...
Декември е от знатно потекло.
Пак някой траурно лежи сред ямби...
Снегът мълчи над утрото...
                                                     Защо?
От рамото му плащът се е смъкнал,
отдавна там сребрее револвер...
В началото на зимата е цъфнал
червен фонтан над левия ревер...
Но нашият декември е опасен -
не знаеш кой да викнеш на дуел.
Връстникът - секундант е все съгласен,
а току-виж баща си пак довел.
Но ние почваме с горещи думи.
Цвърчи снегът, стопен около нас.
(И тайно си мечтаем за куршуми!)
Додето пак останеме без глас.
Приятелю, декември е безкръвен.
Декември е презрян като нагон.
И никой вече пръста си не мърда.
Сезон, приятелю, ама сезон!
И колко са, които ни разбират?
Не вярва поколението в нас...
Студено е и всеки се прибира
на топличко при свойто второ "аз"!
Но аз, приятелю, не се отчайвам -
ще мръзна тук до сетната луна.
Декември е... Сега дори да лая,
ще се приеме, вярвам, и това...
Светът едва ли ние ще оправим
но ний ще промениме тоя свят...
Ще доживеем с теб до януари
и ще загинем някъде през март...

© Румен Леонидов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2004
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Румен Леонидов. И огънят си спомни за искрата. София, 1982.