Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАДОЙ РАЛИН И НЕГОВАТА ПОЕЗИЯ*

Рада Александрова

web

В потока на неособено късметлийския си живот, съдбата ми подари невероятното щастие да общувам и познавам изключителни хора на духа и личности. Сред тях безспорно най-яркият, най-самобитният, най-категорично високият в морално отношение и най-демократичен дух беше и си остава Радой Ралин. Не знам как така се е получило и продължава, но ние сме несправедливи до жестокост към духовните си първенци, към онези, които с живота, творчеството, с борбите и носенето на кръста си синтезират и изразяват най-чудесните качества на своя народ. И чиято съдба и устойчивост може да ни подскаже при известна не толкова голяма прозорливост защо този народ е оцелял досега. Въпреки, въпреки и въпреки. За Радой могат да разкажат спомени много хора, негови приятели са хиляди в този град, в тази страна, негови приятели са в Хисаря и Сливен, в Сърбия и навсякъде, където има природа и грее слънце. Друг е въпросът, че докато беше жив, хората забелязваха в повечето случаи смешната страна на различността му.

Да, Радой беше и това - енергичен и вдъхновен понякога до смущаване на околните, неговият глас още звучи в пространството на Плиска, да, и когато съм там винаги имам усещане за присъствието му. Радой беше и си остана извън рамките на обичайното, един необикновен такъв, не по мярка и надскочил времето, което живяхме, а извън физическите параметри - с няколко глави над духовното примиренчество и ръст на обичайното ни тогава съществувание. Радой не се побираше, не му лежеше никакво мижаво съществувание, той живееше истински всеки миг, всяка година от нелекия си живот, поглъщаше света с жадни за радост сетива, колкото и странно да е, Радой беше празничен, в дълбокия екзистенциален смисъл на тази дума, той очакваше всеки миг събитието, чудото на живота и докато вървеше из града, непрекъснато откриваше - тези невидими за нашите нанадарени натури и очи чудеса. Докато ходеше така, Радой непрестанно виждаше стиховете, те реално се сблъскваха с него във вид на сатиричен куплет или хубаво момиче.

Радой беше човек с мисия. Самият той дълбоко бе осъзнал това и действаше. Много хора разказваха, написаха и изхихикаха подигравки за неговите странности, те виждаха само това, бяха създадени не по неговата мярка. Радой Ралин беше най-демократичната личност в България през всички десетилетия на живота си. Той помагаше и приемаше съдбите на стотици хора за своя съдба, окуражаваше, действаше, четеше ръкописи и съветваше, молеше някои управници за квартири на бездомни писатели и поети, кинаджии и художници. Никога - за себе си. Никога. И най-странното е, че в онова време, когато благата се сипеха върху главите на велможи, те понякога го чуваха! И бездомните интелигенти получаваха квартири! Той се застъпваше за млади и отхвърлени. И най-странното е, че тогавашните велможи се вслушваха в гласа му! Наистина Радой правеше чудеса, които никой друг не беше в състояние. Той притежаваше и уважението не само на нас, на своите връстници и приятели, а и на потъналата в грехове върхушка. Неговото поведение ги караше да проявяват дори и разкаяние на практика! А може би се страхуваха от него?! Невероятен човек живя сред нас, караше ни се, викаше, пееше, възхищаваше се до небето на дарбата - била тя поетична, актьорска, художествена или музикална! С някаква детска непосредственост, радост и малко лукавство. Радой Ралин искаше всички да чуят и да разберат какви големи, прекрасни таланти има тази малка страна!

Както не успяхме да оценим като общество личността на Радой Ралин, още по-малко оценихме и неговата поезия. Радой е популярен като сатирик у нас, наистина неговите кратки и ярки сатири се помнят и знаят от българите и съвсем не са загубили значението си. Идат ми на ум "Сит търбух - за наука глух." Или "Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра." Тези неостарели и, уви, напълно валидни за днешния ни хал сентенции. На Радой се приписват и всякакви други смешни куплети, но до оригиналността и самобитността на поезията му малцина са се докоснали. Малко известен е и фактът, че Радой притежаваше изключителна ерудиция и имаше непогрешим вкус, той веднага различаваше подправеното от автентичното, онова което е псевдо - от истинското. Вдъхновен. Радой Ралин обожаваше Далчев, до последните години от живота си говореше за него, но аз не намирам преки влияния на Далчевата поезия върху тази на Радой Ралин. Както съзирам това влияние у други поети. Лириката на Радой в найната зрялост е съвършено индивидуална, категорично оригинална и невероятно прилича на своя автор. Искам да изясня - немалко български поети в стиховете и книгите си "представят" своя образ пред читателите. В реалността ние срещаме съвсем различни хора. При Радой и неговата поезия такава разлика не съществува. Неизменно верен на себе си, авторът е верен и в стиховете си. Винаги съм имала чувството, че те не са писани, те са записвани на крак, докато поетът върви из улиците на града. Толкова е силно в стихотворната тъкан присъствието на предметите и околния свят, почти осезателно. Разбира се, като тематика тук намираме една широка гама - от живота на личността и съдбата й през годините на тоталитарен гнет, през чувствата, възхитата, любовта, покрусата, скръбта до някак невидимите (съзнателно невидими и прикрити) обобщения за участта на целия народ. На много и съвсем неочаквани места поетът вметва политически нюанс или дума, с която изразява протеста си. В сборника "Всичко ми говори" от 1975, в който притежавам най-скъп за мен автограф, в края на стихотворението "Сила" е стихът: "Изследователи след мене/ със сомнамбулна вещина...". Там с химикалка Радой собственоръчно е зачеркнал буквата - з-. Вероятно така е постъпил и с всички други книги, които е подарявал на приятели, за да отпадне грешката и да се види простата истина: "И следователи след мене..."

Ще си призная, че в своята младост не разбирах силата и значимостта на тази поезия. Въпрос на литературно възпитание и развитие. Лириката на Радой Ралин до голяма степен излиза от рамките на нашата национална традиция, на оня останал ни от символистите лиризъм и прекрасно леене на стиха, от една страна, а от друга - мъжествените приповдигнатости на редица клетвени слова от времето Джагарово. Лириката на Радой Ралин не се вмества в нашенската схема на дуализъм нито смислово, нито като поетическо изразяване. Тук, струва ми се има широко поле за работа на литературните историци. Но нашата традиция, за съжаление, и в това отношение не ми вдъхва особени надежди. Ще отбележа още една ясно изразена характерност в тази лирика - нейната освободеност. Тук намираме и стройни класически куплети, и балади, и дълги сюжетни стихотворения, и бели стихове, и черни...

Не случайно авторът има толкова стихотворения за свободата, тя присъства и в неговия стих като мечта и реалност, защото духът-Радой, личността-Радой, поетът-Радой не само се бореше, той беше вътрешно свободен! Колцина са като него.

 


* В брой 27 т.г. на в-к "Култура" по неизвестни за мен причини беше публикувана част от есето ми за Радой Ралин. Литернет любезно се съгласи да го публикува цялото (б.м., Р.А.) [обратно]

 

 

© Рада Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.07.2016, № 7 (200)

Други публикации:
Култура, бр. 27, 22.07.2016 (със съкр., под загл. "Радой Ралин, човекът с мисия".