НЕСБЪДВАНЕТО
За книгата на Надя Попова "Всичко се сбъдна"

Рада Александрова

web

Привикнахме да четем всякакви стихове и стихосбирки - прозаични и цинични, модерни и постмодерни, измъчени стихове в желанието да достигнат някаква свръхоригиналност, нещо "друго", и то на всяка цена, т.е. с цената просто на добрия вкус. Ама за какъв "добър вкус" ни говори тази възрастна жена, това е минало и забравено! - Не знам. - отговарям. - Не знам как е при другите литератури, но при нас всяка измишльотина, всяко кривене и претенция имат свободата и правото да се нарекат изкуство, или в случая - поезия.

Точно затова толкова много ме зарадва книгата на Надя Попова с избрани стихотворения. Зарадва ме не само добрият вкус, но и нещо, което отдавна не се среща - изкуството, майсторството да се пише стих. Владеенето на този висок занаят изчезна, изпари се някъде, прогонено от различни, но тотални размахвания за новооткривателства, които, ако издържиш да стигнеш до края на стихотворението, не са нищо друго освен, да ми простите, бездарни напъни. Да оставим настрана ширещата се "мода" за рационалност на стиха и никаква емоционалност! Емоционалността е отречена, сиреч съвременният човек е лишен от такива глупости. Та ето - идва една Надя Попова, впрочем тя винаги е била тук, но няма време или не смята за нужно да се загрижи за собствен пиар - нещо явно задължително, ето я Надя Попова и ако прочетете книгата ѝ, ще забележите тези прекрасни "несъвременни" качества - чудесен литературен вкус, несрещащо се вече майсторство при полагане на стиха, ще видите едно оригинално римуване, отлична метафоричност, която изразява цялата ѝ, в голяма степен сдържана и морално прецизна, личност. И аз благодаря на поети като Надя Попова, които ми дават възможност да повярвам в съществуванието и бъдещето на истинската поезия. Това не са празни приказки, драги приятели, от десетилетия вече в нашата литература се хвалят и приветстват "поети", които са скарани с българския език и словосъчетанията му, да не говорим за рими, те не намират за необходимост да познават майсторството на римуването, нито метафоричността, нито подтекста и т.н. - все неща, без които е невъзможно всяко изкуство.

Надя Попова е изградила своя поетически свят с пестеливост и внимание, с вглеждане в явленията, но и с потъване в дълбочините му. Няма да откриете натрапване на авторския глас, нито високи кресливи тонове с цел - привличане на внимание. Струва ми се, че поетесата няма причини да се съмнява и дори да се замисля за владеенето на стиха, нейното внимание е привлечено от живота наоколо и съкровеното. Една книга, чрез която през цялото време имах усещането, че се движа по софийските улици и спирам на места - в някогашната зоологическа градина или някогашното езеро или фонтан. Наблюденията на поетесата са точни и рядко, за жалост, радостни. По неподражаем начин чрез собствените си изживявания и тъжен скептицизъм, твърде сдържано, но открито и непосредствено поетесата изразява трудното живеене и понякога - бунт на впрегнатия в мелачката на съвременния живот човек. Този интелигентен, чувствителен и нежелаещ да се жалва самостоятелен и достоен човешки екземпляр се оказва невероятно устойчив при всички поредни удари на безпощадната съдба. За своята съдба поетесата има стихове и думи на благодарност! Колкото и странно да е, разкрила ни постоянното присъствие в живота на градския човек на опротивелия му банален, а често и брутален пейзаж, Надя Попова е с жадна за романтика душа. Този сблъсък на чистото човешко желание за красота и любов, от една страна, и от друга - враждебното всекидневие и всекидневните удари на съвремието ни са верен портрет на нашето българско живеене.

За любовта потесата е написала прекрасни страници стихотворна проза, а и дълбоко искрени стихотворения. Както и да погледнем на "явлението" любов, то при всички случаи е нещо непостижимо. Надя Попова разбира и дълбоко изживява тази непостижимост, но в същото време я приема с благодарност и чиста, изстрадана обич.

В тези няколко страници съзнателно не се обърнах към темите в поезията на Надя Попова, теми градски и важни за нас и самата нея, но предпочетох да напиша по възможност най-добре уловеното от мен и струва ми се - най-важното - съдържателното и физиономичното в почерка на тази поезия. Благодаря на поета Надя Попова за смелостта да следва пътя на големите образци и автори в световната литература, да открои в стиховете си портрета на един високоморален и ерудиран наш съвременник, който създава лирика, достойна за всички и за бъдещите времена.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.12.2019, № 12 (241)