ЗЛАТНИТЕ МОМИЧЕТА

web | Луната, вятърът и любовта

На сестра ми

Момичетата, златните момичета
се къпеха във златната река.
Пристигна облак, вятърът след него,
водата оживя.
"Момичета, идете си във къщи!" -
засъска побелялата върба.
"Момичета, идете си във къщи!" -
отекна камъкът, под който спяха роклите.
"Момичета, идете си във къщи!" -
крещяха птиците, които търсят риба.
Момичетата, златните момичета
се смееха над тъмната река,
над мъдрите съвети на върбата,
над стария, добре огладен камък
и ставаха на птици и на риби.
И вятърът, един голям магьосник,
размаха пясъчните си ръце,
обви бедрата им, очите и гърдите -
бодлив и парещ, силен и нещастен.
Поиска да си вземе от косите им,
телата им поиска да си вземе.
Получи само топъл дъх от устни,
ухание на млади рамена.
Върху брега полегна и помилва
загатната извивка от бедра.
И полудял, ликуващ и несвестен
затича се по пресната следа.
Получи няколко прегръдки мургави
и изведнъж затихна и умря.
А светлите, а златните момичета
се смееха над златната река.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004