* * *

web | Луната, вятърът и любовта

"Върни се, Рада" - викаха делфините.
"Не може" - отговаряше брегът.
И виждаше как идва срещу дюните,
наметнал виолетов плащ, студът.

Бях тръгнала. Изпратиха ме всички -
небето, пътищата и денят.
На камъка до нашата вратичка
приседна вместо мен дъждът.

И вместо мене хукна по баирите,
че във сърцето му бях жива аз.
Във оня миг, когато той умираше,
благодарих със неговия глас.

Благодарих на зимата - за огъня.
На лятото - за бялата вода.
И поклоних се доземи на корена.
И му прошепнах: "Пак ще се родя."

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004