ВРАНИТЕ

web | Луната, вятърът и любовта

Прелетели градини, поверия,
нови костници, старо кале,
и са черни, боже, колко са черни
на кафявото русо поле.

Чистят с някаква стръв непомерна,
с клюн корав и чевръст.
А са черни, боже, толкова черни
като рани от дяволски пръст.

Гласовете им груби и сепнати
режат въздуха благ и зелен.
Той виси на нелепи парчета
върху вечното тяхно поле.

Та дори да се сипне небето,
сняг да бий, да припада слана,
за какво, за какво са проклети -
бяла няма сред тях ни една!

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004