* * *

web | Луната, вятърът и любовта

В добрата половина на деня,
в началото на есента ронлива,
когато капките си правеха дъга,
а аз от спектъра им си отивах,

когато най-неподозираната моя част
улавяше дъха на красотата
и на водата синият елмаз
прониза тялото ми и душата,

когато имах четири очи,
а колко са сърцата ми - не знаех,
и чувах с ноктите си и с косите си
като зверче в градините на рая,

когато бях ранена от звезди,
у всеки цвят примирах и се стапях,
със кръглите си, вехтички пети
усетих колко кръгла е земята.

Усетих колко много тя е моя,
как неусетно ще я пренеса през слоя
от есени - ронливи и обичани,
през времето, което се изтичаше.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004