* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Тежат ми твоите години.
Във твоята усмивка ми тежат.
Във погледа. В спокойствието на ръцете.
Солени пластове, незрими планини сега лежат
и пещери със мрак и прилепи - над мене.
Тежат ми твоите години
със зараните и особено със нощите,
с приятелствата, радостта нетрайна,
със самолетите, различните квартири,
където кранът на чешмата все тече
и стенат чехлите на болния съсед. Тежат
от лавицата падащите книги,
пропадналите планове, осъществените старания.
Разпръснатата между тях по пет минути плът.
И пет години обич. Ревност. Отчаяние.
И после - изначална пустота. И - ясност на ума.
И тишина - в сърцето.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004