* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Така отдавна и така отскоро
живея тоя ден.
Врата ли е, оставена отворена
от някой преди мен?

Или е светлина, която води
към дългите звезди?
На тези острови от сенки и народи
била ли съм преди?

Не съм ли виждала отдавна тия
летящи пропасти и небеса?
И кладенеца, който пия,
не е ли в мен, не е ли той гласа ми?

Тук всичко ми е странно и познато -
кръвта на цветето, дърветата искрящи
и розовият пясък на земята,
която ни изпраща.

Къде? Нали и нощ да ни поеме,
тя пак ще е врата,
разтворена пред конника на времето
и алестия кон на вечността?

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004