* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Така ще ми останат тези дни:
със бурята, с която ме посрещнаха,
със сипкавите ми от слънцето страни -
зеленоока и щастлива вещица.

С мира, душата ми веднъж приел,
мирът, роден от птици и дървета,
и този бряг, извит като орел,
готов да се отправи към небето.

А точната ръка на вечерта
в сърцето ми, по кожата ми съхнеща
завинаги и нежно очерта
свободен стих, неуловими сънища.

Завинаги съм болна аз от тях,
от дългия копнеж на хоризонта.
По скулите ми пада звезден смях.
А аз стоя и себе си не помня.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004