СЪНИЩА

web | Луната, вятърът и любовта

На облаци елате, сънища,
невидими свидетели на моите желания.
Вземете ме, както листото взема пеперудата.
И да вървя по дългите прозрачни жилки,
да се изгубя в плетеницата от светлина и сок.
Забравени гори от детството ми ще поникнат,
ще зашумят столетници, ще падат върховете им
върху дебели коренища-змейове.
И ще усетя как ме дърпате -
като удавница потъвам във дълбокото,
как с пръст докосвам сини рибки и говоря
със мравките от тънката ливада... Сънища,
тук аз прегръщам тези, които си забранила
да погледна; тук, в дъното на кладенец,
върху ръба на пропаст се целувам с оня,
когото никога не срещнах. И се люлеят
двете ми очи върху езика на камбана
и моят слух като стрела се лута
между надзвездни светове.
Елате, облаци благоуханни.
Вземете ме с ръка, която се нарича тайна.
Аз съм послушна, давам себе си,
отрекла този свят, щастлива
да го открия друг.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004