СТИХЪТ

web | Луната, вятърът и любовта

Стихът ще дойде - верен, млад и чист -
и сякаш въздухът ще се отвори.
Той ще целуне двете ми очи
и ще повтори.

Запомнено движение над мен -
цветя, море и дълги бели птици.
И ето - всичко е на колене,
слънца се стичат, времена се свличат.

И тоя сумрак с хиляди лица
намира точния си глас и очертание.
Стихът ще дойде като вечност цял,
като стопанин.

Аз ще се стапям в неговия вик,
обувките му кални ще прегръщам.
За миг да бъда негова.
И никоя да бъда също.

И да съм къща, на която той
порутения покрив ще оправи.
Единствен, неизвестен, само мой,
прощавай.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004