* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Ще се върне зората - приютена и всякаква.
И отвъд небосвода, отвъд любовта
няма нужда от твоето неизменно очакване -
то ти стана и име, и жребий в света.

Нищо тежко не вземай (даже старата нощница),
нищо, дето се рони като хълм или скръб,
само дъх от смокиня и омара от острова,
не обличай ( ще можеш ли?) своята плът.

Ако можеш да тръгнеш тъй - свободна и ничия,
без следи от изгаряне и без свои следи,
пак у тебе светът ще заплува величествен,
както синя флотилия в океана лети.

Нищо, нищо не вземай.
Тези стари съзвездия
ще те имат, тъй както живяха у теб.
Само лъх от бадем, от смокиня, от кестен...
Само звук от вода и шуртене на степ.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004