Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Луната,
вятърът и любовта
На Светлозар Жеков
Някой ще дойде накрая...
Мокри коси.
"Бързах през ада. И рая
в дъжд прекосих.
Колко си стара - ще каже. -
Но те открих.
Колко си млада - ще кажe. -
Цялата - стих.
Хайде." И вземам любовно
белия шал,
чашата змийска отрова,
милата кал.
"Вчера не беше ли празник?"
"Празник? Нощес...
Ти ме дочака - ще каже. -
Слава и чест."
О, как мирише небето -
като пръстта.
Колко е топло сърцето,
нежна - плътта.
Кой e прогризал безкрая?
Някакъв кърт?
Някой... И аз ще позная
своята смърт.
© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004
|