* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Не ме гледай.
Смили се, луна.
Не притискай сърцето ми
тежко.
Остави ме,
ненащърбена, кръгла
луна,
прималяващо жежка.
Аз съм бягала
бяла под теб.
Падах в твоите
жълти герани...
Кръв от диви петли,
кръв - по облака-дреб,
сол-луна
върху голите рани.
Аз не съм
ти се молила,
сестро-луна.
Сто години
така съм мълчала.
Ако ти си сестра,
ако ти си жена,
ако ти си прокобница ялова.
Ако сухите камъни
пукат във теб,
както пука сърцето ми
в нощите.
Ако моят живот
като просяк нелеп
ще ми тътре
до свършека мощите...
Смили се, луна,
изгори ме, луна.
Сто години
не съм ти се молила.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004