* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Над спомена, над пепелта
невинно лятото изпърха.
И тая есен топловърха
върви към другите лета.

Избликна тънък сладък дим
и цялото градче застели,
изгубените ми недели,
гръдта на бъдещите зими.

И краткият ленив ветрец
по пълнолуние отбрули
жълтици от далечен юли -
листа - очите на светец.

Аз бавно идвах на света,
как бързо той си заминава!
Припламва куп искриста плява,
запалена сред угарта.

И в този дом заесенeн,
каквото и да съм събрала,
прозирам как ме отминава.
И тръгва малко преди мен.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004