МОРЕ

web | Луната, вятърът и любовта

И сякаш пред душата си стоя
тук на брега - пред мене е морето.
И хоризонтът е дъха ми сетен.
(Но аз не знам душата ми коя е.)

И се огъва тъмната му плът,
гърдите му страдалчески се спущат.
А белите му яростни обуща
напразно покрай пясъка кръжат.

Какъв копнеж в дълбокия размах -
като огромна птица ще политне,
но като някакъв прокъсан скитник
в нощта поляга капнало от прах.

Докосвам с поглед неговия сън -
по залез в мен небето се прибира.
Сънувам, че душите не умират,
а цяла вечност чувам стон и звън.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004