ЛЯТОТО

web | Луната, вятърът и любовта

И лятото се спускаше надолу
по своята река.
Зелена хала беше лятото
и падаше така,
както преди години дивите
прииждащи води.
Зелена песен беше лятото
преди.

И чувствах тъмния му тътен
като вроден копнеж -
не можеш с нищо да го върнеш,
не можеш да го спреш.
Ядеше пенестите, рохкави
и ситни брегове.
Ядеше червеи и охлюви
и го ядяха те.

То бе огромно и прииждащо -
не свършва и не мре,
като ламя от страшна приказка,
сънувано море,
като узряла пуста нива,
като единствен мак.
Във жълто цвете ни събира.
И ни оронва пак.

Отдавна не стоим в средата му,
нито вървим така,
както преди години алчната
връхлитаща река.
Дори да сме звезди и камъни,
легендa или гмеж -
не можеш нито да го искаш,
не можеш да го спреш.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004