Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЕБЕДИТЕ ЛЕТЯТ МЪЛЧАЛИВО
web | Луната,
вятърът и любовта
Лебедите летят мълчаливо.
Къде отиват, къде отиват?
Бели страдания - плавно се носят,
ласка в небесната алена пропаст.
Нежност протяжна. Кратка редица.
Сън ли са чакан? Любов или птици?
Шиите - сребърни, човките - златни,
лъх от душата на необята.
Мах като песен сподавяна диво,
памет в очите ни - жива.
Огнено слънце пред тях се разлива.
Лебедите летят мълчаливо.
Нощ като вино къде ще ги свари?
Гръм ли ще гръмне да ги удари?
Нежност далечна от свода се стича,
гълта пространството птица след птица.
Сякаш са нож - тъй браздиха сърцето,
кръв - откъдето е минал резеца.
И от Стрелеца над тебе надвесен
руква последната, бялата песен.
© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004
|