* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Когато стиховете чукат на прозореца
и като гълъбите ми кръжат,
и сякаш са летели чак отгоре,
а моята ръка за тях е път,

с крилата им душата ми политва,
от пръстите ми лумва пламък син.
И нашата отчаяна молитва
е въздухът с пера от нежен дим.

И нашите таени дълго думи
са камъните, мократа земя,
които падат в залеза безшумен,
в простора отзвънял.

И всичко в неговия химн се слива
далечен и дълбок...
Кое е стих, дърво, сълза и нива,
безсмъртие и бог?

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004