* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Когато слизам от случайния си ден
към свят неясен, може би населен,
ако се сетиш, напомни ми само
за пръстена, на масата забравен.
Той беше подарен, той бе прощален
и аз го носех, а не ми приличаше,
както кръвта - подарък от баща ми,
както плътта - от майка ми подарък.
Когато слизам, донеси ми пръстена -
безизразен и кехлибарен,
неизразходван от докосвания, светъл,
и въпреки ръката ми - студен.
Защо я вземаха, защо я милваха - не зная.
Аз пръстена оставях върху масата.
Аз слизам от стъпалото на дните,
които носех, а не ми приличаха.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004