* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Когато бяхме птици,
едно гнездо ни стигаше
и цялото небе.
Едно зърно, дъждовна капка,
пясък и трева.
Не се тревожехме за облеклото си -
перата си оправяхме взаимно
и бяхме весели, различни и красиви.
Когато бяхме птици,
децата ни растяха мъдро.
Крилата им обичаха безкрая
и знаеха къде е най-дълбока песента.
И всяка сутрин срещахме зората,
а вечерта ни слагаше до своята възглавница.
Когато бяхме птици,
умирахме спокойно, без обида.
Защото знаехме как се разсича въздуха,
най-сладката любов изпитахме,
най-хубавите мигове изпихме.
Умирахме без капка съжаление
дори когато зима ни отнемаше дъха,
дори когато неочаквано ни блъскаха
дървета, самолети и решетки.

Когато бяхме птици.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004