* * *

web | Луната, вятърът и любовта

И преминавай
отново през себе си.
Дълъг е пътят,
дългият път...
Ще се поспреш
пред гробовете пресни,
и пред обраслите
ще се поспреш.
Свий си сърцето в юмрука.
Не падай.
А на небето - суха сълза.
И преминавай,
нататък минавай.
Камък ще срещнеш,
куче,
върба.
Камъко мой,
ще му кажеш,
върни се,
бягай, отивай си,
тука е път.
Камъко, дето лежиш
на гърдите ми,
дето врата ми счупи,
гърба.
Куче, ще кажеш,
стари приятелю,
братко, не куцай,
тръгвай със мен.
Още не сме си
всичко изпатили,
още ни чака -
ще понесем.
Ще си отдъхнем
ей там - до върбата,
ще ни изпрати
с бяла ресна.
Бяла върбице,
благодаря ти!
Бяла върбичко,
благодаря!

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004