* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Есента иде, есента иде, любими.
Изтъняват шумящите живи градини,
стана глуха нощта, а денят се снишава.
И мирише на хлад и на златнокафяво.

Стана времето някак дълбоко и кратко.
И на хвърлей сме вече, а какво е оттатък?
Есента ще ни каже ли? И тя ли не знае?
Запази ме, любими, в тази ъглова стая,

откъдето се виждаха и дъждът, и морето,
и пасажите бързи, и валяха комети.
(Те летяха за миг само ярки и силни.)
Запази ме за тях и за всичко, любими.

Есента е с очи като кратери лунни,
да не паднем там долу по сами и безшумно -
като сън от зора, като прах от комети.
Положи си ръката, така, на сърцето ми.

И каквото остане в очите ни зимни,
в паметта на душите безсезонни, безименни,
и от рана каквото остане, от есен,
от тополите падащи, от телата отнесени
(от телата ни топли, последни, невинни),
запази го за всичко. И за Нея, любими.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004