ДУША И ТЯЛО

web | Луната, вятърът и любовта

Отиваше си лятото. Видях
как тръпне кожата му отзарана.
Душата ми след него отлетя,
а тялото върху пръстта остана.

На склона, дето гроздето расте,
някой запали огън като рана.
Димът протегна своите ръце
и залюля небето над Балкана.

Сбогуваше се лятото. Стада
след него с тръбни гласове отвръщаха.
Над гроздовете зрееше звезда.
Душата спираше над всяка къща.

"Върни - прошепна лятото, - върни
душата в още топлото си тяло.
Ще има дом за есенните дни.
А е студено на звездата бяла."

И глас от мене тръпно пропълзя,
а стон разкърти устните ми ничии.
Душата взе от тялото сълза
и на пръстта до него коленичи.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004