* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Далече някъде от днес,
в града на трите хълма,
очаквана от мене вест
сърцето ми погълна.

В изсеченото ти лице
замръзнало, изстинало
се пръсна моето сърце.
Душата ти бе минала.

(Тя вечно гледаше встрани
и ни веднъж - в очите.
Далече са ония дни,
какво да ги разплитам.)

Като ударена от гръм
стоях край твоя профил.
Гугутка стенеше отвън,
а тъй умря - без вопъл.

По някакви си редове
минаваха очите ми.
Къде са тия градове,
които знам да сричам?

Те никога не са били.
И аз не съществувам.
О, вик на алчните скали,
от дъното те чувам!

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004