* * *

web | Луната, вятърът и любовта

Да ми запазиш краткият следобед,
опънатия лък на хоризонта,
лъкът на птицата,
лъкът на мойта шия -
като ти трябва, пак да ги откриеш.

Така по стъпалата се изкачвах,
надежди там сънуват - сред тревите,
а над земята кръгла и прозрачна
със завист всички богове прелитат.

От всяко камъче - извита и прекрасна -
като змия - солено мляко пиех,
когато месечината пораснала
на челото ми връзваше магия.

Да ми запазиш слънцето обичано,
че стъпалата ме накараха да слизам.
Не знаеш как тревите ще надничат,
когато слагам хладната си риза.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004