ЧЕРНИЯТ ГЪЛЪБ

web | Луната, вятърът и любовта

Растяха летата със светли и мокри страни,
дървета и хора летяха към нова промяна.
И толкова гълъби имаха бързите дни,
но мой беше черният само.

Така го запомних - икона на този балкон,
във ъгъла свит като живо сърце на перваза.
По нощите чувах съня му и глухия стон
как ясно кънтят в небесната мраморна ваза.

Кой бе го прогонил, защо бе останал при мен,
утеха ли беше, надежда, съдба ли, прокоба?
Не знаех, но сутрин искрящ и отново роден,
той литваше, сякаш след малко ще стигне при бога.

Аз мога да губя на лятото чистия зной,
любов и живот, утроба и устни да нямам,
но черният гълъб, но черният гълъб е мой.
И мой ще остане.

© Рада Александрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.07.2004
Рада Александрова. Луната, вятърът и любовта. Варна: LiterNet, 2004